Игри

Информация за страница Добринище

Добринище е град  в Югозападна България и в същото време балнеолечебен курорт. До 1966 г. името на селището е Добриница, а в момента неговото население наброява 2803 души. В централната северна част на града се намират останки на ранно неолитно селище, което е заемало площ от около 7 декара и разположено на 150 м от десния бряг на река Валявица и недалеч от минералния извор. При разкопки са открити също така основи на жилища, оръдия на труда, антропомофорни фигури и керамика. Находките датират от края на първата половина на шестото хилядолетие пр.н.е., с други думи – от втората половина или края на ранния неолит в централно балканската зона. В културно отношение пък неолитното селище в Добринище се отнася към югозападния вариант на култура Караново І, който освен тук е представен и в селищата Ракитово, Елешница, Ковачево и Белица. Със своите минерални води и географско разположение градът създава условия за живеене още много преди появата на траките по тези земи. В селището и околния район са открити римска и тракийска керамика, а в местността Доматарско личат развалини от тракийско селище. В местността Гумница, където е съществувало древно селище, са намерени монети от времето на прочутия римски император Нерон. Край реката, която преминава през града, има минерални извори и именно там са открити стари басейни. В основата на два от тях градежът е римски, а нагоре – турски. През 7 век местното тракийско население започва постепенно да се смесва с нахлуващите славянски племена смоляни, които се заселват по течението на Места и главно в Разложко.

                Добринище е споменато в османски извори от 1605 г., но под името Добрущене. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името на града е от първоначалния патроним на „ишти” от личното име Добрин. По време на първите години на османско владичество пък населението е напускало домовете си и търси спасение в Пирин планина, като се заселва в някогашните тракийски селища. В селото остават незначителна част от българите в района на църквата Света Богородица, по-далече от банята и минералните извори. Така градът изчезва и за период повече от 100 години неговото име не се споменава  никъде. Едва в края на 15-ти век, когато властва Султан Баязид ІІ името се среща в турски документ като селище, което се отнася към Неврокопска нахия. През периода на Възраждането населението отново започва да нараства, като живеещите в планините се завръщат в селото. В края на 18-ти и началото на 19-ти век Добринище расте в икономическо отношение и развива успешна търговия с редица страни като Сърбия, Франция, Австрия, Испания и други. Според легенди и песни в периода между 7-ми и 16-ти век Добринище е било селище – крепост, която спирала опитите на византийските императори да минат по река Места за вътрешността на нашата страна. През 1846 г. жителите изграждат училище, също така организират четнически дружини и участват активно в национално – освободителните борби на българския народ. В наши дни градът е един от най-посещаваните курорти, като за това значение вероятно оказва и факта, че се намира близо до Банско. Много студенти празнуват в Добринище техния празник, който е всеки 8 декември.

 

Етикети:   Природа , Почивки , Курорти , Екскурзии , Градове , България , Благоевград , Банско , Хотели
eXTReMe Tracker